Автор: Р. Зорчева

Институция: Медицински унииверситет – Варна

Резюме: Пациентите с бъбречна трансплантация са хетерогенна група по отношение на предшестващата заместителна терапия на бъбречната функция (ЗТБФ). По-голямата част от трансплантираните пациенти са лекувани чрез хемодиализа (ХД) и по-малка част – чрез перитонеална диализа (ПД). Възниква въпросът дали ПД е подходящ метод на ЗТБФ за пациентите, очакващи бъбречна трансплантация, както и за тези с недостатъчност на графта.Установени са следните особености:Относителният дял на трансплантирани пациенти е по-висок при ПД в сравнение с хемодиализа.Честотата на отложения старт на графта е по-ниска при ПД в сравнение с ХД.Не се установява разлика в преживяемостта на графта, честотата на епизодите на остро отхвърляне на трансплантата, както и честотата на усложненията след трансплантацията.Съществува потенциален риск от инфекции, свързан с наличието на перитонеален катетър. Този риск се смята за нисък и не повлиява преживяемостта на графта.ПД може да бъде приложена като ЗТБФ при недостатъчност на графта.В заключение, ПД е подходяща заместителна терапия както при болните, очакващи бъбречна трансплантация, така и при трансплантираните пациенти с недостатъчност на графта.

Ключови думи: перитонеална диализа, хемодиализа, бъбречна трансплантация, заместителна терапия на бъбречната функция

Как да цитирате: Р. Зорчева. Перитонеална диализа и бъбречна трансплантация. Варненски нефрологичен форум. 3, 2016, 2, 15-20

Изтегли: Пълен текст в PDF