Автор: Теодорова И., Желязков К., Петров А., Бояджиева М., Икономов В.

Институция: Клиника по нефрология, остра и перитонеална диализа – УМБАЛ „Св. Марина“- Варна Медицински Университет „Проф.д-р Параскев Стоянов“ – Варна

Резюме: От прегледа на литературата се установява, че съществуват множество съвременни биомаркери, които могат да служат като индикатор за гломерулно заболяване. Моноцитният хемотаксичен протеин-1 (МСР-1), съдово клетъчна адхезионна молекула-1 (VCAM-1), СХС-лиганд-16 (CXCL16), α1-киселият гликопротеин (AAG), неутрофил- гелатиназа-свързан липокалин (NGAL) и др. участват в множество болестни процеси и могат да бъдат открити в серум, бъбречна тъкан и урина. Комбинацията между няколко уринни биомаркери може да насочи към специфичния хистологичен вариант при лупусен нефрит. Повишената експересия на VCAM-1 в бъбречна тъкан и урина се наблюдава при пациенти с ANCA-асоцииран ГН, ОСГС и мембранозна нефропатия. Откритите през последните години фракталкин, ламинин-G-подобен 3 пептид, IgG-κ леки вериги, манан-свързващ лектин, разтворими CD 89-IgA комплекси и др. в серум и урина е възможно, при IgA нефропатия, да бъдат ползвани като неинвазивни диагностични тестове, които да идентифицират субклинична активност на заболяването.
Всичко това предлaга нови хоризонти за разширяване на неинвазивните методи за диагностика, проследяване активността и ефекта от лечение при хроничните гломерулонефрити.

Ключови думи: биомаркери, хронични гломерулонефрити

Как да цитирате: Съвременни уринни биомаркери и хронични гломерулонефрити. Варненски нефрологичен форум, година 4, 2017, брой 1, 27-33

Изтегли: Пълен текст в PDF